Полъх за промяна

Йор и корабчето

(история от света на Затос)
Йор изтегли мрежите си и се загледа в златните вълни. В пристанището имаше завързани много галеони - точно като този, който искаше внучката му Фара. Малко корабче - за да плува във въображението си и да търси тате в необятните висини, дълбини и ширини - за това не се искаше голям кораб. Тези измерения съществуваха във всеки един момент, а голямата луна ги осветяваше, заедно с мен и теб, пристанището, синьото селце. Йор беше единственият, който си беше боядисал къщата в жълто. Затова и хората не го приемаха за близък, но всички го познаваха и се спираха да си взимат морски цветя от него. Всеки, който искаше да се сдобри най-дипломатично, подаряваше такова морско цвете в сфера от морска вода. Ароматът му прогонваше всякаква меланхолия, тревога, подобряваше здравето, прочиствайки с морски пари дихателните пътища. А след това загиваше.
Йор седеше подпрян на една синя стена с доста угрижен вид. Цветята бяха обърнали червените и жълтите си главички към него. Рожденият ден на Фара наближаваше - а той никога не беше правил корабчета. Нямаше и много време - нали ловеше и продаваше цветята. Не се знаеше дали инструментите в барачката щяха да му свършат работа. Йор се напъна да си представи най-изяното, детайлно корабче - с мачтите, платната, руля, паубата, трюма, с малките фини щагове и перапет от балюстради, но накрая все изникваше най-недодяланото корабче - буца дърво и листо за платно. Той поклати глава, същото направиха и морските цветя. Накрая те се умориха и заспаха и нямаше как да бъдат продадени. Йор ги нареди, проклинайки, в дървените рамки на каручката си, която всъщност беше бивша лодка.
-Гадост, гадост! Не съм имал по-гнусен ден! Толкова гаден! Проклет живот! Да ви вземат триста и петдесет дяволи!
В този момент мина майка с момченце и Йор се провикна:
- А, радост, радост! Не съм имал по-вкусен ден! Толкова гладен! Букет -живот! Да си взема ли триста и петдесет равиоли?
Момченцето и майка му отминаха, с какво-беше-това физиономии, а Йор се върна да пусне цветята обратно в морето. Залезът беше към своя край. Цветята му помахаха, но той не ги заблеяза. При скалите видя няколко момчета, които си играеха с корабчета. Едно от тях беше подпряно в студената сянка на голям камък, в момента невидимо за децата. Йор се приближи. Докато се смееха и плацикаха с боси крачета, той незабелязано мушна корабчето в торбата си. Нямаше време да го разглежда, а забърза към кея.
Но беше красиво. Спомни си Фара. "Моля те, дядо. Само това искам: направи ми корабче. Каквото и да е. Платната може да са от мушамата в кухнята, трюмът - от старата солница...Ще го направиш, нали?" "Разбира се, миличко". Сега! Сега нямаше да е някое мизерно корабче, а истинска майсторска изработка. С мънички каюти. С дъсчици от най-фината и здрава керпатска кора. Залепени с най-пресен лепнисок. Сега си я представи пак. Правеше премятанки от радост; радост, голяма колкото морето. "Дядо! Корабчето е прекрасно! Не съм се и надявала на толкова красиво. Не може да се сравни с мушамено, солничаво корабче!..."
Йор посегна към торбичката и леко напипа корабчето, за да се увери, че е там.
Слънцето беше залязло, много жени излизаха да съберат прането по мостовете-тераси. Фенери и цветя се разлюляха; тъмнината усилваше светлината им.
След две пресечки беше тяхната прословута жълта къща. Изкачи с трпет синъото стълбище. Когато го изпревариха децата от пристанището.
Всички бяха тъжни и се оглеждаха във всяко ъгълче, едно момче бършеше сълзите си с мръсна ръчица.
- Беше ми подарък от дядо. - Хълцаше то. - Но него вече го няма. Не може да ми направи ново корабче.
Остра болка жегна сърцето на Йор. Той се поколеба за миг.
- Чакай, момче! Това ли търсиш? - И извади корабчето с грубите си, захабени, треперещи ръце.
Изведнъж лицето на момчето се преобрази, то се пресегна и прегърна корабчето. Имаше радост - колкото цяло море.
-Аз, такова, намерих го. И исках да го върна, да, ама първо да разгледам детайлите по изработката... - започна да жестикулира Йор.
Децата отдадоха благодарствения поздрав за довиждане и свиха в една пресечка. Йор с натежали стъпки отвори жълтата си вратичка. Отряза парче мушама, взе старата солница, парче дърво, малко канап и отключи работилничката във вътрешния двор. Там, на жълтото рафтче беше олющената му синя кутия с инструменти.
(край)