Полъх за промяна

П Р И К А З К А

Имало някога много отдавна , толкова отдавна , че сякаш било сега една далечна земя. Тя била толкова далеч , че сякаш се намирала тук. Никой не бил чувал за нея и не я бил виждал. Била толкова незнайна, че на всички им се струвало ,че знаят всичко за нея и е тяхното родно място. В тази чудна земя, толкова чудна , че сякаш е съвсем обикновена живеели три царкини.
Едната се казвала Сладкодумна , защото обичала да приказва, разказва и преразказва. Другите две царкини били сестри. По-малката се наричала Книголюба. Тя най-много от всичко на света обичала да чете и подрежда книги. Винаги носела книги в ръцете си. По-голямата сестра, пък имала странното име Мълчана. Дали , защото е пила много мълчана вода или защото все си мълчала – никой не знаел.
1.…………( място за вашата илюстрация )
Трите царкини никога не се били виждали и всяка си мислела , че тя е единствената господарка на тази голяма земя – толкова голяма , че чак изглеждала малка. Един ден те тръгнали да обикалят царството си. Вървели , вървели и изведнъж...се видели ! Учудили се една на друга и тъкмо да се разминат надменно , Сладкодумна решила да се запознае с тях. Тя изправила гордо снагата си и с леки ритмични стъпки се приближила до двете сестри. Изнесла ръцете си напред , завъртяла длани в кръг и леко се привела, като че се представяла. А сестрите- царкини захласнати от красотата на движенията не усетили как се впускат в общ царствен танц. Дългите рокли, които носели покривали краката им и сякаш красиво се плъзгали по земята. Само движенията на ръцете се откроявали – плавни, широки, нежни и изящни. Приличали на морски вълни или крила на спокойно реещи се чайки в небето:“ Раз – два – три – чееетири „, отброявала Сладкодумна –„ Раз – два – три – чееетири“ продължавали Мълчана и Книголюба. По- късно, когато разбрали къде се намират морето и чайките, нарекли танца си „ Варненски“.
2 ………( място за вашата илюстрация )
Тъкмо царкините да си кажат колко се харесват и как ще бъде хубаво , ако станат приятелки , изведнъж те чули красивите звуци на сякаш вълшебна музика! Появили се три феи - пазителките на трите царкини. Както всички феи и те летели, но не с крила, а с вихрени танцови движения. Страната, от която идвали била, разбира се магическа, затова и танцът им бил такъв. С вълшебните си пръчки те почуквали по студените камъни по пътя си и след всеки ритъм: Раз – два – три – чееетри – пет – шест, камъните се превръщали в красиви, уханни цветя. Феите криволичели между тях, отмятали рязко глава на страни към свежите цветя и после бързо отново поглеждали надолу, където с пета вече са ударили следващия камък... И така по целия път, който изминали феите те танцували своето истински магично „ Криво садовско хоро“
3 ………( място за вашата илюстрация )
Стреснали се царкините, спогледали се смутено , а феите се доближили до тях и им казали , че, за да станат приятелки трябва да отговорят на три гатанки. Ако отговорите са правилни те ще получат пръстените на истинското приятелство .
Първа била феята на царкинята Мълчана:
- Кажи ми царкиньо кое е това нещо, което денем е слугиня , а нощем е царкиня ?
Замислила се царкинята...помълчала... помълчала и...отговорила :
- Метлата!
- Правилно отговори царкиньо! - казала Алената фея. - Получаваш пръстена на истинското приятелство.
4 ……( място за вашата илюстрация )
Обърнала се втората фея към Книголюба :
- Кажи ми царкиньо кое е това нещо, което е свят без хора , градове без къщи , гори без дървета и морета без вода ?
Замислила се царкинята...помълчала... помълчала … и...отговорила :
- Географската карта!
- Правилно отговори царкиньо! - казала Златната фея. - Получаваш пръстена на истинското приятелство.
5 …….( място за вашата илюстрация )
Дошъл реда и на третата- Бялата фея. Обърнала се тя към Сладкодумна :
- Кажи ми царкиньо кое е това нещо, което пред очите ти стои , а не го виждаш ?
Замислила се царкинята… помълчала…помълчала и отговорила :
- Въздухът!
- Правилно отговори царкиньо. - казала Бялата фея. - и ти получаваш пръстена на истинското приятелство.
6 …..(място за вашата илюстрация)
Зарадвали се трите царкини , че ще бъдат пак заедно и продължили своята разходка из царските алеи и градини .
Но разходката им не била обикновена - тя приличала на истински царствен танц. Ту хванати за ръце, ту настрани една от друга царкините пристъпвали леко или пък спирали изведнъж, за да потропнат с красивите си пантофки. Вятърът повявал дългите им коси, а роклите се диплели около кръшните им снаги: Раз – два , Раз – два, Раааз – два – три, сякаш бучал край тях въздуха. През това време, феите , както незнайно се появили , така незнайно и си отишли. „ Бучимиш“ се казвал танца.
7. ....(илюстрация…….)
Изведнъж танцуващият кръг на царкините спрял! Те видели , че срещу тях вървят две малки момичета със стомни в ръце. Помислили, че това са Рапунцел и Червената шапчица . Но, когато ги приближили, разбрали , че грешат! Рапунцел – не била Рапунцел , защото имала не една , а две златни плитки , а и дрехите и били златни . Досетили се , че тя идва от златната река и разбрали , че това е Златка-златното момиче , което правело само добрини. И другото момиче не било Червената шапчица , защото не носело червена шапка , а червена рокля, а и наблизо не се виждал вълк. Познали, че това е Мартичка . Тя била бяла-румена , весела и засмяна, и цялата приличала на мартеничка.
8.(…..илюстрация….)
Двете деца минали покрай царкините , изчезнали за миг от погледа им, за да си оставят стомните до близкия кладенец и после пак се появили , но по някакъв по-различен и вълшебен начин – те...танцували … И нали били малки, за да не объркат танца си те си отброявали на глас: Раз – два – триии...Раз – два – триии. Държали се за ръце обърнати една към друга, после се разминавали и пак се хващали. Краката им сякаш не стъпвали на земята – толкова пъргави и скокливи били движенията.
9.(…….илюстрация….)
Трите царкини, които нарекли танца: „Ръченица“ били така унесени във вихрените движения на малките момичета, че дори не разбрали как счупили двете им красиви стомни.
В края на танца си двете приятелки се поклонили, защото знаели, че всеки танц завършва с поклон . Когато се навели, обаче видели пред себе си счупените стомни. Спогледали се първо една-друга, после се намръщили и сърдито се обърнали към царкините. Чак тогава , Сладкодумна и сестрите- Мълчана и Книголюба разбрали каква беля са направили. Но понеже децата били добри , а и най- после танцът им си имал име - не се разсърдили. Взели стомните и решили да търсят майстор – грънчар да ги поправи. Хванали се всички заедно за ръце и с хороводна стъпка тръгнали да търсят майстори-грънчари. Дълго време извивали те своето хоро. Било пролет. Чували се птичи песни, гелела ги приятната топлина на слънцето и трите царкини, заедно с новите си малки приятелки – запели! Пеели и редували стъпките си: Раз – два... Раз – два... Ритмично и стегнато! Силно и буйно се придвижвал танцът им, докато на края те спрели своя „ Буенек“ пред една малка схлупена къщурка. Дворът на къщата бил отрупан с всякакви счупени гърнета, стомни и паници. Това била работилницата на трима братя- грънчари. Примолили им се царкините стомните да поправят, а за награда щели техни невести да станат. С радост се съгласили тримата братя да помогнат.
Запретнали ръкави, затегнали връзките на навущата си и силно завъртели с крак грънчарските колелета. Не просто работели майсторите, а сякаш танцували в ритъма на звука издаван от грънчарското колело. Раз – двааа – три – четири...Раз – двааа – три – четири, тананикала цялата грънчарска работилница. Така и нарекли танца си майсторите: „ Грънчарско хоро“
10.(…….илюстрация….)
А когато стомните били готови, царкините изпълнили обещанието си. Омъжили се за тримата братя. Златка- златното момиче и Мартичка били шаферки на своите приятелки. Вдигнала се голяма веселба, играли се кръшни хора. Всички били щастливи и засмени.
11.(…..илюстрация….)
А трите феи, като гледали всичката тази радост били доволни, че са възпитали добре царкините и, че те са разбрали най- важното в живота: да имаш приятели, да бъдеш добър и да обичаш танца. Така, феите направили подарък на всички за сватбеното тържество - вълшебна масичка! Когато и кажеш: „ Масичке сложи! „ - тя се отрупвала с храна .
Три дена яли , пили и се веселили.
И аз бях там , и медовина пих , и по брадата ми се стече .