Полъх за промяна

Лъвица и риба

Живала на света лъвица. Стара била, дори вдовица, но в гората – тя кралица.
Разхождайки се край река, влюбила се в риба мъничка една. Прелест! Красота!
- Кралице моя! - рибата отворила уста. - Целувам робата и вашите крака!
- Елате в таз река! Замък ще ви построя – повторила, потретила отново тя.
- Замък? – попитала лъвицата, учудена от тез слова.
- Да! От пясък, миди, рибишки крила... – така рибата рекла.
Замаяла се лъвската глава. Не била чула подобни някакви слова.
Издигнала се чак до небеса. Забравила и срам, и гордост, и лъжа.
Не мислила дори - хвърлила се бързо в мътната вода.
Уви! Не можела да плува. За беда - удавила се в таз река.
- Ха-ха-ха! - рибата отворила уста. - Такава глупост! Ха-ха! И суета!
О! А каква храна за мене! Ха-ха!... Ам, ам! Лъвица със наслада аз ще ям…
--------------------------------------------
Поуката каква е?
Дори да си лъвица, дори да си - с корона на глава,
не знаеш ли да плуваш - попадаш в… рибешка уста.