Прeдстaвяме Ви

Валс Волокина и Разказите на врабеца

Иван Богданов

Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен. Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо.



Виктория Янева - родена победителка

Иван Богданов

Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?Добър въпрос. Винаги съм си мислила, че е достатъчно да имаш талант и да пишеш със сърце. Оказва се обаче, че това съвсем не е достатъчно. Трябва съвкупност от качества, умението да влезеш под  кожата на читателите, да ги грабнеш, да си създадеш име, така че да искат да те четат. А относно кои автори за мен са пример за това. На световно ниво може би Уилям Шекспир, Джоан Роулинг, Толкин, а в България: Вазов, Пенчо Славейков, П. Яворов.



Алисън Рейн - момичето, което прави дъжд

Иван Богданов

Не съм художник, нито съм поет. Аз само пиша... Защото хората по – лесно разбират хартията, отколкото човека... Ако името ми беше цвят, то щеше да бъде Лилаво. Отива ми, защото ми носи спокойствие. Последно се усмихнах на касиерката, от която си купих билет за рейса Пловдив - София. Любимият ми сезон е есента, защото с него си приличаме по тъгата, която носим. Мечтая за спокойствие на душата си. Не се страхувам да потъна в тишината оставена от стъпките на някого, но се страхувам, обаче, от тишината на мрака. Вярвам, че това да се боря да бъда по – добър човек, ме прави да съм 1 крачка по - напред в намирането на себе си. Въпреки каменистия път, по който стъпват босите ми крака, нещото, с което се гордея страшно много е, че все още мога да обичам... всеотдайно; спиращо дъха; като за последно..   (Така, както Ласкин обичаше Александра. Какво повече ми трябва от това?!)



Пловдивски поети - Любка Славова

Иван Богданов

Правим една поредица интервюта с автори от Пловдив, чиито книги сме финансирали. Минаха почти 10 години от първата книга и искаме да разкажем на хората какво се е случило. Днес ви представям "лявата ми ръка" Любка Славова. Любка Славова е родена на 19.05.1972 г. в град Пловдив и живее там. Винаги е била страстен читател, а като гимназистка започва и да пише. В началото само проза, след това – предимно поезия. Почти случайно изпраща две свои произведения за Националния литературен конкурс „Никола Фурнаджиев” през 1989 г. и печели трето място в раздел проза. Това я подтиква да продължи да пише. Не се опитва да публикува. Значително по-късно през годините се включва периодично в литературни сайтове и там споделя част от написаното. Едва през 2013 г. решава да изпрати няколко стихотворения в различни конкурси. Някои от тях ѝ донасят отличия, което ѝ дава нов тласък с литературните занимания. Тя продължава да участва в конкурси и печели поредица от награди. Първата ѝ книга, стихосбирката „Сънят на облачните птици”, е издадена през май 2014 г. като награда от конкурса „Любовта на края на кабела” – 2013. Втората ѝ книга, стихосбирката „Посоката, в която те обичам“, е издадена през ноември 2017 г. от Фондация „Буквите“. Секретар е на Дружество на писателите – Пловдив.



Пловдивски поети - Стоян Терзиев

Иван Богданов

През години издадохме много поети от Пловдив. В навечерието на премиерата на Петя Лалбонова - носителка на Национална литературна награда "Бианка Габровска" Ви представяме поредица от интервюта, с автори чиито книги сме финансирали. Стоян Терзиев е роден през 1968 г. в Пловдив, България. Завършил е Икономически техникум в Пловдив и Икономически университет – Варна. Има дипломи по икономика и журналистика.Работи като журналист в Радио Пловдив, в системата на БНР е от 1994 г., като е стартирал кариерата си от Радио Варна.От 1998 г. до 2008 г. е създател и автор заедно с Владислав Севов на тв-предаването за култура „Колаж“ в телевизия „Евроком-Пловдив“ (по-късно NBT).През 2007 г. заедно с Владислав Севов печели награда „Пловдив“ в раздел журналистика за предаването „Колаж“.Стоян Терзиев е автор на 5 стихосбирки. През 1997 г. издава „Бяло хайку, или по няколко думи на три реда“ (самиздат). През 2003 година излиза книгата му „Сънят на Пеперудата“ (изд. Жанет-45). През 2010 г. издава стихосбирката „Устоимо“ (изд. Сиела). През 2016 г. излиза стихосбирката му „Сезонът на водните кончета“ (изд. Фондация „Буквите“). През 2018 г. от печат излиза стихосбирката му антология „По коридорите на моята есенна будност“ (изд. Фондация „Буквите“).През 2004 г. получава почетния знак в националния конкурс за SMS-поезия.През 2012 г. е отличен с трета награда на националния поетически конкурс „Добромир Тонев“.През 2021 г. получава награда „Орфей“ за цялостно представяне на едноимения международен поетически фестивал в Пловдив.



Пловдивски поети - Екатерина Костова

Иван Богданов

През години издадохме много поети от Пловдив. В навечерието на премиерата на Петя Лалбонова - носителка на Национална литературна награда "Бианка Габровска" Ви представяме поредица от интервюта, с автори чиито книги сме финансирали. Започваме с Екатерина Костова - чаровната водеща от БНР! Екатерина Костова e родена и живее в Пловдив. По образование e филолог, а по професия – журналист. Автор е на 3 прозаични книги: „Платното на Пенелопа" (1994 г. с преиздание 2019 г). „Писма под възглавницата“ (2014 г.) и „Свети Никола от Залива на подковата“ (2016 г.). Първата ѝ поетична книга е „Думите ме носят“ (2017 г.). “ОБРАТ-но в себе си“ е втората ѝ стихосбирка. Излиза под знака на ИК „Жанет 45“ с редактор Йордан Велчев и художник на корицата Неда Ангелова. Печелила е литературни конкурси за проза и поезия. Нейни творби са публикувани във вестници, списания, онлайн издания за литература и международни литературни платформи. Член е на „Дружество на пловдивските писатели“ и Movimiento Poetas del Mundo.



“Л“ с панделка - Йорданка Ангелова

Йорданка Ангелова

Йорданка Ангелова Стоянова –Тонева е родена на 11 март 1970 г. в гр. Шумен. Бакалавър по „Библиотекознание и библиография“ от Държавен библиотекарски институт – гр. София. Магистър по „История“ от Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Килил и Методий“ –  гр. Велико Търново. В периода 1992 - 2000 г. работи последователно във филиала на Археологическия институт на БАН – гр. Шумен и в „Информационно- библиографския отдел“ на Регионална библиотека „Ст. Чилингиров“- гр. Шумен. През 2000 г. след конкурс по „Нова и най-нова обща история“ е назначена за асистент в Учебно-научен комплекс „Хуманитарни науки и изкуства“ на ВСУ „Ч.  Храбър“ – гр. Варна. Преподава по дисциплините: „История на балканските народи“ и „Нова и най нова обща история“.  През 2015 г. защитава докторска дисертация и получава образователната и научна степен „доктор“. От 2008 г. е преподавател по „История на българската държава и право“ в Юридическия факултет на ВСУ „Ч. Храбър“. Автор е на повече от 50 публикации по проблемите на новата и най-новата обща и балканска история.  Член е на Съюза на учените – клон Варна и на Македонския Научен Институт – гр. София. Творческият ѝ дебют в сферата на художествената литуратура е провокиран след участие в курс по творческо писане със Здравка Евтимова в началото на 2021 г. Някой от първите ѝ разкази („Аристократично“, „Орехов калейдоскоп“, „Животът е „hand made“, „Коледно желание“, „Яйце на Фаберже“) са публикувани в сборник с разкази „Стъпки“ на издателство „Лексикон“ през юни 2021 г.    



Разтурница - Катя Рашева

Катя Рашева

Носителка на Национална литературна награда "Ники Русиновски" Катя Благоева Рашева е родена на 8 ноември 1958г. в с. Райнино, област Разград. През 1977 г. завършва Средното специално художествено училище в Трявна, живее и работи в Трявна. Поезия пише още от ученическите си години, има публикации в местния, регионален и национален печат. Дълги години работи като редактор във вестник „Тревненска седмица“, оттам започва и голямата й любов към белетристиката. Има издадени две книги: „Днес вещиците не горят на клада“ /2000 г., стихосбирка/ и „Другият живот на Виктория“ /2007 г., сборник разкази/. Продължава да публикува в регионални и национални печатни издания, както и в специализирани сайтове за лично творчество в Интернет, със свои творби участва в алманаси на регионално и национално ниво, както и в изданията на в. „Еврочикаго“, в техните алманаси за нова българска литература, които се разпространяват между българската диаспора в много страни по света. Носител на Априловска награда за белетристика за 2008 г., има награди и в няколко национални литературни конкурси /2020 г. Специалната награда за поезия от конкурса на Община Нова Загора; Първа награда в конкурса за любовна проза за наградата „Ники Русиновски“ през 2021 г. и в конкурса за хумористичен разказ „Вятърничави истории/.  



Черна участ - Иваничка Колева

Иваничка Колева

  Казвам се Иваничка Колева и съм на 54 години. Родена съм в с.Върбовка общ. Павликени, но от 20 години живея в съседното село Димча. Поетични опити правя от съвсем малка, а стихотворенията за деца са ми любима категория. Обичам да пиша и фейлетони, въпреки че те са най-малко на брой в творчеството ми. Така изразявам гражданската си позиция по даден въпрос, който ме вълнува, по един интересен, не груб и естетически начин. Уважавайки безкрайно читателя, се старая така да поднеса творческите си вълнения, че те да заемат важно място в неговата душевност за дълго време. Особено много ме вълнува темата за родния край, бащиното огнище, природните хубости на България и самата тя, като моя свидна Родина. Надявам се да успея да предам тази моя любов и всичките си родолюбиви  вълнения и на читателите. Гордея се, че (макар когато вече бях на петдесет години), успях да реализирам първата си стихосбирка „Първите 50”, която изчезна мигновено от книжния пазар. За творческите постижения няма граници. Надявам се 2022 г. да е една успешна творческа година за мен. Имам интересни идеи за две нови книги и се надявам с Божията помощ до края на годината те да видят бял свят. Радост и удовлетворение ми носят всички участия в инициативите на издателска група Буквите. А сега тръгвам да преследвам мечтите си. До нови срещи.



Ябълки - Кристина Димитрова

Иван Богданов

Здравейте, казвам се Кристина Димитрова и съм номинирана в конкурса за проза Ники Русиновски! Изключително много се радвам на тази номинация! Пиша от дете разкази, стихотворения и най - различни творби. През живота си съм се занимавала с много неща. По образование съм инженер, завършила съм Технически университет, но последните години исках да осъществя една моя мечта, а именно да бъда учител. Завърших още едно висше образование и успях да работя това, за което мечтаех. От Пловдив съм, на 36 години, омъжена и имам две прекрасни деца - кака Ели и Калоян. В момента съм в майчинство и вдъхновението да пиша не ме напуска. Имам подкрепата на съпруга ми и приятелите. Надявам се скоро да осъществя и още една моя мечта - да напиша книга. От всичко свързано с писането най - много ми допада да пиша за деца, за приключения и за осъзнаването на различни ценности. Вярвам, че децата могат да научат много от детската книжка и заедно с това да се забавляват.



Солена любов - Александър Лютов

Иван Богданов

Александър Лютов. Роден съм и живея в Пловдив. Завършил съм инженерна физика в ПУ. Работя като CAD инженер-конструктор. Женен с една дъщеря. На литературното поприще съм от 2002 г. Тогава се престраших да обогатя любовта си към литературата с опити за креативно писане.  То пък се получи. Колкото и да е разтегливо понятието „жанр“, ще фиксирам любими родове и форми, без да се ангажирам със строгата академичност на литературознанието : Предпочитам прозата. Открих, че тя също може да бъде „поетична“ и съм правил опити за това. Романът ми дава свобода да развивам характери и ситуации, да правя експерименти, да предлагам лични заключения, но се стремя да не излизам от класическите, признати схеми на конструкция. Подобно – класическият разказ, като по-кратка форма. Сега експериментирам в новелата. През последните години съм обсебен и от драматургията – там е различно и много трудно, особено, когато си помислиш, че тя може да оживее на театралната сцена.



Писането е дизайнерска дрога

Богдана Калъчева

Казвам се Валентина Вълчева.По образование и призвание – библиотекар, но през годините съм била също така учител в детска градина и начално училище, колкото да открия, че въобще не ми е призвание, продавач в бутик, консултант в автосалон, дори шивачка. Обвинявали са ме и в други неща, но нямат доказателства.От Видин съм, но не съвсем. В различни периоди от живота си съм била също така от партизанското село Макреш и не толкова партизанското Цар Шишманово – и в двете все още имам солидно впито коренче, – от Велико Търново, където за едната бройка не се омъжих, и за половин година от Пловдив, където не ме сполетя никакво бедствие като предходните. Това – по адресна регистрация. По душа и сърце съм от всяко кътче на родната Вселена, плюс още няколко в добавка.И като казах „партизанско”… Случайно или не, но за библиотекар официално си взех държавния изпит не на коя да е дата, а точно на 09.09.1999 г. Карма!Работя в библиотека, живея в библиотека и някой ден, след смъртта ми, вероятно духът ми ще обитава пак библиотека.А пиша отпреди да се родя сякаш. Нямам представа кога и как съм се влюбила в писането, но май първо се влюбих в момче, за което исках да пиша, просто защото нямаше сила, която да ме накара да му призная, че го харесвам. От позицията на времето мога да твърдя, че е хубаво, че тази любовна история си остана само между мен и една тетрадка. Ако не друго, поне приключи доста безболезнено, което в реалността е проблем. Както пише Ане Франк в дневника си, „хартията е по-търпелива от хората”.Пиша, защото всъщност това е родният ми език. По-присъщият ми начин на изразяване, на комуникация с другите живи същества. Не умея да говоря добре, даже никак, но смея да се надявам, че пиша добре или поне по-добре, отколкото говоря.Имам две издадени книги, които нямат нищо общо помежду си.„И будителите били хора” се появи някак без да съм имала намерение да я пиша. Достатъчно се оказа обаче да ми подхвърлят идеята. Надявам се и вярвам, че се получи добре.„Седмият ангел” беше нещо като спасение в тежък момент. Нея имах намерение да я напиша, исках да я напиша, но нямах намерение да я издавам. До един момент. После реших все пак да опитам и то взе, че се получи. Все още част от мен е на мнение, че може би трябваше да си остане в архива, но може би е просто ревност.Именно със „Седмият ангел” през 2015 г. се явих ей така – да видя какво ще стане – в телевизионния конкурс „Ръкописът” на БНТ 1. Беше приключение и ценен опит. И което всъщност е най-ценното – запознах се с много себеподобни. Писането се оказа занимание не чак толкова самотно, дори напротив. Но знаете ли коя е най-голямата му сила? Държи ме сравнително нормална. Не знам защо, но съм убедена, че светът няма да понесе НЕпишеща моя версия.Ще видим!



Пиша с острото перо на емоцията, което пробива листовете

Ангелина Стойчева

Казвам се Ангелина Стойчева и съм един от авторите, които ще имат честта и удоволствието да бъдат издадени от издателството на Фондация „Буквите“ с председател г-н Иван Богданов.Пиша отдавна, но никога досега не съм имала амбицията и времето да издам творбите си. Сравнително отскоро изявих желание да събера някои от стиховете и разказите си в книга. И така се получиха две доста интересни книги – стихосбирка и сборник разкази.Стихосбирката ми се нарича „До поискване”. Тя съдържа 99 стихотворения, разделени в три цикъла, обхващащи многоцветната и многопластова палитра на обичта. Всички нюанси, които това чувство носи в себе си:„От допир до страст… От сълза до усмивка…От стон до екстаз… От тъга до въздишка…От блаженство до гняв… (и обратно).От огън до лед… (за сълзи вероятно).“Всеки цикъл е свързван с определен етап от живота на героинята ми, която е обобщен образ на обичащата жена. В този образ всеки може да намери себе си в някакъв период на собствения си живот. Стиховете ми са повече болка, отколкото радост. Защото истинската любов е болка. Но, както вече казах, обичта е най-цветната палитра на живота и неминуемо има и светли краски, каквито в случая са споделената любов и майчината обич.Сборникът ми с разкази се нарича „Опорна точка”. В него са включени и двата разказа, с които участвах в конкурса на Фондация „Буквите“ – „Любовта на края на кабела”, и които бяха отличени от журито, а единият спечели първо място. Разказите ми, както и стиховете ми, акцентират на душевни преживявания, а не на събития. Не са нито биографични, нито емигрантски, а по-скоро размисли и чувства, които са провокирани от направени избори и събития. Героите ми са обобщени образи на хора, с които съм общувала и чиито истории са отеквали в мен и са провокирали размисли.За повече информация за мен посетете групата ми „До поискване” и страницата ми във ФБ „Мастилени крила”



Търся изгубени надежди

Богдана Калъчева

Казвам се Бисерка Тодорова. Родена съм в позабравения Северозапад под знака на Близнака. Там уж нищо няма, а си имаме всичко, та дори и млади поетеси. На възраст съм крехка, но съм преживявала такива вулкани от емоции, че дори Везувий би ми завидял. Такава съм – емоционална, разпалена, истинска. Вярвам в доброто у хората и светлината в тунела (макар все по-рядко да ги виждам). Обичам изкуството във всичките му форми, но откривам себе си в писането. Иска ми се да се бях открила и в музиката, но звуча като славей с бронхит.Аз съм човек, който искрено се радва на успехите на другите. Щастлива съм, когато мога да помогна с каквото и да е, на когото и да е. Най-силното ми качество и едновременно най-голямата ми слабост е емпатията – хронична и непоправима. Да успяваш да съпреживееш искрено нечие страдание е дарба. И проклятие. Така се ражда и поезията ми. Във всеки стих има душа. Зад всеки стих се крият премълчани тревоги, неизказани думи, изгубени надежди. И безкрайни нужди. От любов, принадлежност, вяра и пак от любов. А дали са мои или чужди, няма значение. Аз съм емоция. Живея с урагани, мечтая за дъга и пиша хрониката на сърцето си. А стиховете ми са прозорец към безброй души – мои близки по болка и блян. Добре дошъл си да надникнеш, може да откриеш и себе си.



Татяна Николова - Мечтите се сбъдват!

Богдана Калъчева

Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби…Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав. Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз. От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35-годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха… Но… През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша… Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Съвсем спонтанно се появиха страницата и групата ми във фейсбук „Душата ми в рими – Татяна Николова – стихотворения”.Първата ми стихосбирка „Люляци в мъглата” отвори очи през септември 2021. По-голяма част от стиховете в нея избраха моите читатели. През 2022 година на пазара ще се появи нейното продължение „Шарена”. Мечтаех да пиша стихове и се случи. Мили читатели, вярвайте в мечтите си, те се сбъдват!



Богдана Калъчева - Най-доброто предстои

Иван Богданов

Първата книга на даден автор е голям вододел в развитието му. Но след него следват все нови и нови препятствия за прескачане. Какво мисли за това Богдана Калъчва след успеха на първата ѝ книга "Първата"? Знаците са навсякъде или пък просто магията е там, където съм аз. Без значение дали вървя по улиците на родното Карлово, из София, Флоренция, Атина, Лондон или по страниците на любимата си книга, виждам неща, които остават скрити за другите. Вещица, а? Определено всеки има нужда от една подобна в живота си, за да надникне в непознати светове. Ако успееш, но нямаш понятие какво виждаш пред себе си, професионалната ми квалификация позволява да те уча на нещата, които знам. А също и да ти превеждам, ако не разбираш какво чуваш. Всичко, свързано с езиците и комуникацията, е тъкмо по моята част! Ясно е, че не съм единствената, която може да те преведе от видимото към невидимото, но черно на бяло заявих желанието си да съм първата. Ако си пропуснал, ето го тайния код: ISBN: 978-619-154-454-7. Казваш го на библиотекар или книжар и получаваш „Първата“. Когато я разгърнеш, ще разбереш за какво говоря.



Бисерка Тодорова - "Търся изгубени надежди"

Богдана Калъчева

Казвам се Бисерка Тодорова. Родена съм в позабравения Северозапад под знака на Близнака. Там, уж нищо няма, а си имаме всичко, та дори и млади поетеси. На възраст съм крехка, но съм преживявала такива вулкани от емоции, че дори Везувий би ми завидял. Такава съм – емоционална, разпалена, истинска. Вярвам в доброто у хората и светлината в тунела (макар все по-рядко да ги виждам). Обичам изкуството във всичките му форми, но откривам себе си в писането. Иска ми се да се бях открила и в музиката, но звуча като славей с бронхит. Аз съм човек, който искрено се радва на успехите на другите. Щастлива съм, когато мога да помогна с каквото и да е, на когото и да е. Най-силното ми качество и едновременно най-голямата ми слабост е емпатията – хронична и непоправима. Да успяваш да съпреживееш искрено нечие страдание е дарба. И проклятие.



Петя Лалбонова - носителка на НЛН "Бианка Габровска" 2021

Иван Богданов

Петя Лалбонова е носителка на Национална литературна награда "Бианка Габровска" 2021 Аз съм Петя и пиша. Защото не всичко е за казване. Родила съм се бързо. С нетърпение за живот. От тогава до днес съм такава – обичам движението, динамиката, обичам да ми се случват неща и не понасям скуката. Не ми се и налага, защото имам особена аура, благодарение на която около мен постоянно се случват странни и почти невероятни неща. Ако има един луд наоколо, той непременно ще се лепне за мен. Просто привличам лудостта. И дори вярвам в нея. Също както и вярвам, че още един чифт кецове никога не са излишни. Аз съм хаос. Пълен. Подреждам се и се разбърквам постоянно. Правила съм го толкова много пъти, че вече владея хаоса до съвършенство. От малка раста с твърдото убеждение, че съм родена под щастлива звезда и имам поне една магическа сила. За първото вече съм сигурна, че е вярно. За последното все още не съм изгубила надежда. Търсих се. В нещата, които ме вълнуват. А те са много – музика, рисуване, дизайн, маркетинг, реклама, философия. Накрая разбрах, че съм навсякъде. Навсякъде, където искам да бъда и където искам да се открия. Можеш да ме откриеш и ти - във фейсбук страницата Петя Лалбонова – Хаосът отляво. През годините бях отличена в няколко конкурса за поезия: 2006 г. - IV място в Националния конкурс „Любовта в нас“ 2015 г. - „Жената - любима и майка“ - публикация в юбилейния поетичен сборник 2021 г. - „Поетите Live“ – избор на журито за участие в издание, посветено на любовта 2021 г. – I място в конкурса Национална литературна награда "Бианка Габровска" Сега съм тук. И продължавам да пиша.



Елена Исаева - носителка на ЛН "Бианка Габровска"

Иван Богданов

Елена Исаева спечели гласуването на читателите с близо 1000 гласа. Казвам се Елена и живея в света на книгите. Обожавам да чета и да преживявам емоциите на всеки литературен герой, който срещна. Книжните ми приятели са тези, при които винаги ходя за утеха, за успокоение или просто за почивка. Те са моето спасение от сивото ежедневие и най-голямата ми радост. Като цяло съм изтъкана от различни емоции, които често бушуват в мен като вулкан. Понякога заспал вулкан, но изригне ли, да не си наоколо. Тази моя цветна емоционалност ми помага в творчеството, но понякога ми вреди в живота. Честна и справедлива съм до болка, като често тази болка изпитвам аз, защото все си мисля, че всички трябва да са такива. Обичам живота, обичам новите преживявания, обичам да уча всеки ден различни неща, но най-много обичам да помагам и да се грижа за своите близки. Имам силно развит майчински инстинкт и винаги се стремя да съм полезна на хората около мен. От 9 години изразявам емоциите си чрез думи, но чак сега се престраших да им дам гласност. Благодарение на Буквите, и моята мъничка звезда лека по-лека започна да изгрява. Спечелих любовта на публиката и първото място по гласуване в „Конкурса за литературна награда Бианка Габровска“. Непоправима романтичка съм и вярвам в доброто у хората. За мен любовта е изключително важна, не бих могла да живея, ако тя не присъства в ежедневието ми. Плача на филми, дори на реклами и не ме е срам да си го призная. Денят, в който почнем да се срамуваме от емоционалните и чисти хора, е денят, в който ще погубим своята човешка душа.



Гергана Траянова - Авторите*Книгите*Буквите

Иван Богданов

Здравейте! Аз съм Гергана Траянова. Живея в две измерения – свят на реалност и свят на книги. Уча постоянно. Най-вече докато чета. Определям и като човек с приключенски и авантюристичен дух. По-интересно ми е да не следвам ничий път. Сама обичам да вървя из неотъпканите ливади и откривам съкровища, които могат да се срещнат като скрити послания в творчеството ми. Най-интересните събития, на които съм била, са самодивска сватба, лазаруване и как момите закичват трендафил на косите си, докато пеят песни за възхвала на героите. И то описани от самата мен. Не вярвате? Прочете книгата „Самодивска сватба“. Неслучайно тя е моят дебютен професионално издаден роман, с който да навляза смело в литературния свят и да заявя себе си като български автор, тъй като обичам българският език и култура. В творчеството ми всеки от вас ще срещне преплитане на обич и симпатия, които чувствам към порядките и идилията на живота сред природата, далеч от големия град. Много се радвам, че намирам вдъхновение и животворна сила именно сред нашите природни богатства и обичаи. Затова и ги описвам с желание и много настроение. Това виждаме и в поредицата „Самодивски сватби“ – как човекът се променя, воден от добри нрави, силна обич, самобитност и родолюбие.