Полъх за промяна

ВЪВ ЛЕГЛОТО НА БЕЗКРАЯ

Във леглото на безкрая

пак, отново ще играя.

После ще изрязвам пак

Слънчица и горски мак.

И светът ми е страна

с много дивни имена!
И играя пак, отново,

и те търся в светло слово,

мое слънчице сега,

дето спи във светлина.

После се превръща в мак,

в спомени за горски грак

и е срещнало веднъж

даже и елен във ръж…

И еленчета той водил,

и ги водил, и разхождал…

…и се чувствал тъй голям,

тъй страхотен великан…

че си имал трима сина,

трима сина, три – дружина,

а пък малката му дъщеря,

прекосила цялата гора

да го търси изведнъж

и съзряла сред гората…мъж…

И се влюбила сама…

…и превърната в жена…

Тя му обещала пак накрая

да играе с ден във стая…

И рисувала сама

в образ свойта дъщеря;

и създала тя света

във огромна пещера…

После пак във огледало,

дето просто я огряло

Тя потърсила веднъж

своя тъй, обичан мъж…

И видяла го накрая…

…като ден във свойта стая…

И превърнала се пак

във безкрай от огнен мак!

…И обича го и днес,

и превръща се нощес

даже просто на сърна,

на сърна и на луна…

…даже неговата дъщеря…

…и обичта си тя съзряла пак

във огромен меден тас…

…и превърнала се пак…

…във сърна и във жена…

…за да има тя деца…

…даже и от него и сега…

И във огледало пак…

…тя танцувала във такт…

…със лъчите си – сестри…

…трите нейни дъщери…

…дето ги заключил пак…

За да бъде ден самин сред мрак…

…и превърната в сърна,

във сърна и във луна…

…Тя съзряла пак, отново

в огледало ново слово…

…И изгряла тиха пак…

…и възкръснала във грак…

И самичка изведнъж,

Тя целунала веднъж

тихо, скромно без измама,

просто на една поляна…

…скрита пак зад пещера…

…тичинка от мъдрата луна…

…и поднесла пак към нея,

за да я приспи и да я залюлее

спомен за ловец веднъж…

…дето стрелял изведнъж

по сънувания мъж…

…и тогава пак сама,

сторила се на сърна…

…и поела изстрела си тя…

…и тогава дъщеря

слезнала сама във нея…

…И до днес я тя люлее,

и обрекла я сама

на измислица една…

…за да люлее даже тя…

Слънцето им през нощта…

пак…да има, да има пак…

…спомени за дивен мак…

…спомен за една магия…

…хайде, моля те, открий я…

…и дарила му се тя…

в образ…на ловец сама…

…И във образа на огледало,

дето я само побрало…

…тя видяла отведнъж

даже бъдещия мъж…

дето ще я отведе сама

до олтара и така…

…приказката продължава…

и света ни оцелява…

…и сега е светлина…

…в обички на дъщеря!
А я той обича;

и поднесъл й кокиче,

за да може тихо пак…

…да се прероди и в грак…

…Тъй че в тази дивна стая,

дето със ключе играя

се превръщам във монета,

със която си откупвам светлина

и от комета…

…И играе и сега сама

с лъч от Слънцето звезда

даже мойта дъщеря!