Полъх за промяна

МАЙЧИНИТЕ РЪЦЕ

Живяла някога бедна вдовица, която имала син. Тя изкарвала прехраната им, като перяла прането на богати хора за къшей хляб. Момчето растяло безгрижно, защото майката се грижила нищо да не му липсва. Когато поотраснало, вдовицата решила с оскъдно припечелените пари да го изпрати да учи при най-добрите и мъдри учители. Ден и нощ тя се трудела неуморно, за да плаща неговите уроци. Момчето се учило и растяло, докато станало млад и хубав момък, който благодарение на старанието си придобил най-ценното богатство на ума - знанията. Майката и синът живеели бедно, но били доволни от постигнатото. Един ден в царството им глашатай донесъл вестта, че царят кани в двореца си млади, учени хора, за да избере някой от тях за свой съветник. В двореца се стекли младежи от всички краища на царството, а между тях бил и синът на бедната вдовица. Царят приемал и изпращал младежите и така дошъл и неговият ред. Момъкът успял да отговори на всички трудни въпроси и впечатлил със знанията си стария цар, който го попитал: - Какви са твоите родители? - Нямам баща - отвърнал момъкът. - А майка ми е перачка. Тя ме отгледа и изучи с много труд. Ден и нощ переше прането на богатите, за да припечели за прехраната и учението ми. - Добре - казал царят. - Ще поискам нещо от теб и ако успееш да го направиш, ще станеш мой съветник. Върни се в дома на майка си и измий ръцете й, но без вода. Момъкът тръгнал зачуден как ще измие ръцете на майка си без вода. Когато пристигнал у дома, взел в дланите си майчините ръце и се загледал в тях. Те били груби, мазолести и напукани от годините на тежък труд. Изведнъж разбрал, че точно тези ръце са го направили умен и знаещ. Горещи сълзи на благодарност бликнали от очите му и облели отрудените майчини ръце. Дълго плакал момъкът, целувайки ръцете на своята майка с любов и признателност, защото всичко, което имал дължал на тях. Когато се върнал в двореца, царят го попитал: - Видя ли ръцете на майка си? Как изглеждаха те? - Видях ги, царю! През моите очи ръцете на майка ми блестяха като чисто злато. - А успя ли да ги измиеш без вода? - Успях! - казал момъкът. - Измих ги с топлите сълзи на синовната благодарност и ги покрих с хиляди признателни целувки, защото разбрах, че ако не бяха майчините ръце, аз никога нямаше да стигна до тук. - Майчините ръце са най-великото нещо на света, сине! Ти не знаеше това, въпреки всичките знания, които си придобил. Радвам се, че го научи! Остани при мен да ми служиш, но никога не забравяй своята майка!