Полъх за промяна

Приказка за русалката

Преди да стана жена, бях русалката от приказката на Андерсен. Магьосницата ми даде вълшебното питие и поръча да го изпия, когато изляза на брега, за да се превърне опашката ми в човешки крака. В приказката, обаче, бяха забравили да напишат, че всяка вечер, те се превръщаха отново в моята красива опашка. 

За да не изпитвам болки, докато ставаха тези трансформации с моето тяло, обикновено изчаквах принца да заспи, отивах в банята, потапях се в басейна и там прекарвах нощта. Спането в басейна беше удоволствие за мен, защото все пак, незабравяйте, аз съм русалка. Преди да се потопя в басейна, го покривах целия с пяната от всички шампоани. Всеки ден зареждаха нови и на следващата вечер изчезваха. Всички в двореца се питаха за тази загадка. Докато си пеех русалски песни, се забавлявах като плясках с опашката си във водата, пяната преливаше извън басейна, после аз се гмурвах до дъното и пак излизах на повърхността.

Една нощ, когато изплувах за пореден път над водата, видях, че върху пяната има посипани розови листенца. В първия момент се изплаших, огледах се-принцът, стоеше до една от колоните.
Приближи се бавно. Спря се и започна да съблича дрехите си.
Когато доплува до мен хвана с две ръце лицето ми и ме целуна. Ние, русалките не се целуваме и тази целувка ме изненада. После ми стана интересна тази игра. Принцът, плъзна бавно ръцете си по тялото ми.

В момента, в който стигнаха мястото, където започва опашката ми, той се ококори. Сега се наложи аз да го целувам, за да се свести. Почувствах ръцете му как се плъзгат по гърба ми, стигат до талията ми, обхващат я, движат се нагоре, докосват гърдите ми.
Притисна ме силно до себе си. Усетих...Уау.

После, гмурнахме се до дъното. Плувахме прегърнати под водата. Изплувахме, пак се целунахме, като хората.
Когато започна да се зазорява, опашката ми се превърна в човешки крака. И тогава се случи. Усетих болка, потъвахме и изплувахме, пяната...пяната заля цялата баня.
След тази нощ, човешките ми крака повече не се превърнаха в опашка. Само вместо кутре, на лявото си краче имах люспа.
Всички знаете, какво се случи в приказката ми- принцът се ожени за онази принцеса. Разбирам го. Кой принц ще се ожени за русалка, която се е превърнала в жена?
Когато се зазори и се хвърлих в океана, отново получих моята красива опашка на русалка, благодарение на люспата на лявото ми краче.
От този момент, всяка русалка, която се влюби в принц и отиде да живее сред хората, има люспа вместо кутре на лявото си краче.
Така винаги може да се превърне отново в русалка, в случай, че принцът не разбере нейното мълчание.