Полъх за промяна

ТУРИСТ

Имам приказка вълшебна –

приказка от днес.

Как туристът - лакомник, щеше

да яде медец.

 

Мечо, с раница на гръб,

тръгна рано сутринта.

Най-високия ни връх

да катери – Мусала!

 

Мама Меца го изпрати.

Раничката му напълни

със храница и водица

и грижовна, му поръча:

 

„Мили Мечо,

по планинските пътеки

бродили сме с тебе.

Указателни табели

да четеш и да ги следваш!

 

След мухи и пеперуди

да не обикаляш.

И на свраката креслива

много да не вярваш.

 

Не помисляй, даже

за дървесен мед.

Имаш важна мисия!

Пътят е пред теб.”

 

С туристически обувки,

панталон и яке,

и зелена шапка, турил

важно на главата,

 

крачи бодро към върха.

А край него пеперуди

махат, махат му с крилца.

Тича Мечо и се чуди

 

 

как със тях да поиграй.

Но от старата липа,

свраката нададе крясък

и посочи му меда.

 

 

За родителска заръка

хич не си припомни.

Тихомълком се промъкна

в клоните високи.

 

Лапичката си протегна,

да достигне до медеца.

Но пчелите разгневени

се нахвърлиха на Мечо.

 

Той побягна към реката

с муцунка подута.

А туризмът, ще почака

Мечо непослушен.