Полъх за промяна

Ръцете на Хирурга

Студените ръце на хирурга палпираха коремната и област...

-Свалете още малко дънките... Достатъчно!

Тонът му беше твърд, а лицето безизразно. Дали тези очи някога са се усмихвали?

-Боли ли ви тук? А тук?

Анет кимаше отрицателно.

Истината е, че чакаше с нетърпение контролния си преглед. Цяла седмица, в която кратките мигове на еуфория, притъмняваха от мрачни предчувствия.

Ами ако това е последния път, в който ще го види?

Така бе омагьосана от тъмния му магнетизъм, че почти не спеше. Толкова безпомощна и слаба. Черните му очи жигосаха душата и почти мигновено. А мислите и, които вече не и принадлежаха се превърнаха в пленници на тъмна сила. Хипнотично парализирани, уловени в примката на неговата гравитация.

Анет беше обсебена.

Приличаше на малка и невинна пеперуда уловена в паяжината на страстта. Онази черна страст, която превръщаше хората в роби, пристрастени към сладката и отрова.

Докосването му я караше да се чувства толкова беззащитна и крехка.

Като цвете, потрепващо от хладния му допир в своето красиво и безмълвно очакване. Така и се искаше да го завладее! Да полепне по мислите му. И да ги обсеби. Но дали и той изпитваше поне частица от нейната страст...

Анет се поколеба.

Тогава лекарят се изправи и докато тя се надигаше от кушетката, безмълвно я наблюдаваше. Погледите им се стрелнаха и тишината се наелектризира. Докторът докосна закачливо извивките и с поглед, а тя се почувства неловко.

Привличането беше толкова силно, че бе почти непоносимо телата им да стоят раздалечени. Сякаш невидима сила ги повличаше към тайната си бездна.

Тогава той каза нещо... А тя се приближи.

Погледите им се погълнаха. И Анет го целуна.

Плахо. Питащо.

Тази нежна целувка събуди ловецът в него. Почувствал огромната си власт, впи устните си страстно, сякаш искаше да всмуче и душата и. Ръцете му я притиснаха силно, толкова силно, че тя усети неговата мъжественост.

Това я подлуди! Започна да гали лицето му, а гъстата набола брада драскаше деликатната и кожа. Милиони електрически иглички се впиха в телата им. Тишината усили своя звук и сега вълните и се разбиваха в далечните скали на безвремието. Телата им бяха като два магнита,които се привличаха, поглъщаха и заслепяваха.

Да се отдръпнат щеше да бъде противоестествено!

Ръцете на хирурга нетърпеливо разкопчаха дънките и. Парещи от възбуда, започнаха да галят ефирното и бельо. Анет притвори очите си и нежна топлина се разля по цялото и тяло. Зърната и настръхнаха от възбуда.

Тя искаше да му принадлежи! Да бъде пленница на тъмните му желания.

Тялото и бавно се подчини. Почувства как тоя я изпълва, как завладява всеки милиметър от нея. А тя, окована във веригите на страстта не можеше и не искаше да се измъкне.

Той беше нейният тъмничар. Нейната любима отрова!