Полъх за промяна

***

Рисувам по тялото ѝ бавно с език. Бавно, както бавно е сменяла столиците, в които живее. Бурно, като морето, което ни свързва. Рисувам всички премълчани желания и несподелени мечти. Свил съм на кок червената ѝ коса, защото ме е страх да ме залеят вълните ѝ. Дългите ѝ, като Емпаер стейт билдинг крака, рисуват в тъмното границите на моята дързост.

Тя рисува с нокти по гърба ми тайни руни на невъздържана страст и заклинания да съм вечно неин...
Рисувам бавно с език по тялото ѝ. Бавно, но упорито, докато се излее, като Ниагарски водопад, всичко сдържано между нас...