Полъх за промяна

Първият път

 Мусаил не беше като другите мъже, но и Дора беше различна. Като всеки тийнейджър си мислеше  за първия път, който ще се отдаде на мъж, но сега мозъка й даваше заето. Заради цялата помия, която й се изсипа на главата не искаше друго освен да потъне в прегръдките му. Изглеждаше, че всичко е приключило и двамата най-накрая можеха да се отпуснат и да споделят цяла нощ заедно.

 Последната битка приключи и Мусаил си тръгна победител, само с малка рана под ребрата. Минаваше дванайсет и хората му започнаха да празнуват, но той не искаше да  бъде с тях. Усещаше, че някой го чака  в онази малка колиба навътре в гората, в която Доротея много често се усамотяваше за да подреди мислите си или просто да почете. Отиде пеша, като стъпваше тихо през гъстия храсталак. Отдалеч видя светлината от петромакса. Влезе без да чука в малката колиба ухаеща  на дървесина и завари Дора на пода да чете поредните преписки от архива на Анелия. Тя повдигна очи и погледа й спря на бялата риза изцапана с кръв.

-          Добре ли си? – попита разтревожено. 

-          Да – отвърна категорично.

-          Дай да видя! – стана енергично  и повдигна везаната риза. – Не е зле поне да го измием.

 Донесе  шише с  вода  и  изми раната, а Мусаил свали горната си дреха и остана гол до кръста. Тя бавно се изправи и го погали по бузата:

-          Свърши ли се? – попита, гледайки  го право в дълбоките очи.

-          Да – отвърна.

-          Ще останеш ли при мен, тази нощ?

-          Да – отвърна категорично с лека целувка по устните й.

 Изглежда, че не й беше достатъчно, защото му отвърна с много по-страстна. Мусаил имаше особен, безчувствен характер, но  усещаше такова влечение към нея, че не можеше да сдържа инстинктите си.

-          Обичам те, искам да останеш  с мен – шепнеше му тя, а той й отвърна още по страстно.

 Двамата се  притискаха един към друг като магнити. Дора побърза да му даде сигурна индикация като свали тениската си и остана по сутиен.

-          Сигурна ли си? – попита тихо.

-          Искам ти да си ми първия и последния – отвърна страстно и отстъпи назад посока леглото.

 Мусаил не бързаше, искаше да си поиграе с тялото на младото момиче, настръхналата й кожа го подлудяваше. Изпадаше в такова състояние рядко, почти никога. През живота му бе срещал много красавици, но много малко бе допускал до себе си, а само в присъствието на Дора, сетивата му се затъпяваха. Доротея нямаше неговия опит, нямаше никакъв, но го желаеше повече от всичко, нямаше земен човек, към който да се привърже толкова силно. Той я положи нежно на дървеното легло и започна да сваля колана си, в това време под завивките тя вече беше гола. Мусаил се мушна под топлото одеяло, а телата им горяха. Бяха чисто голи, а допира палеше пожари. Доротея се разтапяше като докосваше с нежните си момичешки ръце атлетичното му тяло, бялата му кожа, тези силни ръце, които убиваха и съдеха. Колкото умело държеше сабите си, толкова нежно я галеше и обикаляше цялото й тяло. Как беше възможно да е толкова внимателен и нежен? Онова чувство вътре в нея копнееше да станат едно, всяко парче от тялото й крещеше за неговите ласки и искаше да изпита неговата мощ.

 Доротея се чувстваше готова, Мусаил се извисяваше над нея, а очите му блестяха. Гледаше я все едно, че вижда нещо свято. Плъзна се леко и внимателно, като намери мястото си, а Дора изстена тихо.

-          Боли ли те? – попита тихо.

-          Не спирай! – притисна го към себе си.

 Болката се усещаше толкова сладка, не рязка, нито мъчителна, просто толкова върховна. Внимателно си проправяше път без да бърза, без да я наранява, а тя стенеше с наслада. Усещаше дъха му на тънката си шия, устните му пълзяха ту нагоре към лицето, ту се спускаха надолу към малките й стегнати гърди. Протегна ръце, заби нокти в гърба, плъзна ги надолу към кръста, пристисна го. Искаше завинаги да остане вътре, все едно бяха създадени един за друг, да се слеят в едно. Сърцата им биеха заедно, телата им се разтапяха и образуваха едно цяло в мрачната нощ, в тази малка  колиба навътре в гората.

 Мусаил започна да забавя и стана напрегнат, не искаше да се отлепя от голото тяло на партньорката си, но  прошепна в ухото й:

-          Не мога повече, трябва да спрем.

-          Не спирай! После ще пия хапче!

 Въпреки, че не знаеше точно какво хапче трябва, просто не искаше магията да свършва, а явно и Мусаил не се дърпаше. Още няколко хода му трябваха до кулминацията, в която и двамата изпитаха онова божествено чувство. Дора го стискаше толкова силно, че сигурно вече имаше дупки от ноктите. Отпуснаха се, но останаха още малко слети за да си кажат, че се обичат с очи.

 Доротея не можеше да опише как се чувства, облекчена, замаяна и много задоволена. Две силни ръце я обгръщаха като листа, а тя се беше свила в сърцевината при най-сладкия сироп и слушаше бурното туптене на сърцето му.