пустош

в главата ми се гонят

тягостни картини

в стомаха ми е зейнала

бездна от безсилие

краката ми се спъват

в прагове невидими

ръцете се протягат

да прегърнат нищото

челото ми се сбърчва

пръстите потръпват

устните отронват

наниз от въздишки

 

очите ми са сухи

също и мечтите

ушите вече глухи са

а сърцето ледено

кораво като камък

хвърлен сред полето

никому ненужен

сив и непотребен

дали ще го настъпиш

дали ще го подритнеш

или зареял поглед

някъде в небето

ще минеш покрай него

и ще си заминеш

 

все едно е

                          честно

то ще си остане

все така студено

пусто кухо мъртво

скален къс забравен

 

а някъде в гърдите

дупката ще вика

ще стене плаче моли

за поглед

                     за пощада

само за да срещне

твоя гръб извърнат

 

зъбите са стиснати

юмруците и те

ами ако внезапно

решиш да се обърнеш?