Като сън

Късният есенен вятър разпръсква последните разноцветни есенни богатства в парка. Силата му люлее дърветата и освобождава клоните им , подготвяйки ги за бялата зимна украса. Сиви ниски облаци се настаняват удобно над града, оправдавайки прогнозата за времето. Не след дълго небесната вода вече се излива върху украсените с пъстър килим алеи и улици.
Клубът на главната се радва на многобройни посетители, избягали от мокрото време. Ана и Ева тичат под дъжда, отново без чадър. Ева си спомня цитат от Евтим Евтимов „Дъждът е хубав, много хубав даже, когато завали навреме ”. Решават единодушно, че се налага да пият кафе и бързат да завладеят две от малкото свободни места .
- Ще ни върви по вода, Ани! Ще видиш, всичко ще е прекрасно! Погледни през прозореца онези хризантеми в парка ! Колко са красиви под дъжда! Животът е хубав !- Ева поглежда към приятелката си, която гледа втренчено в обратната посока.
Ана не разбира какво точно се случва тази вечер, но се улавя, че вниманието ѝ е привлечено от някой в съседно сепаре. Освен, че е красив, излъчва особен магнетичен чар. Не е възможно това да се случва с нея, за пръв път в живота да не може да откъсне поглед от мъж!
- Какво ти е, Ани !
- Ева ! Случва се нещо странно ! Сега ще се опитам да си спомня! Прибирах се, изведнъж слънцето се скри и виждам, как силният вятър вдига в небето шапки, хартии и всичко оставено на произвола на улицата. Очакваният силен късноесенен дъжд не закъснява. В съседната пряка точно навреме забелязвам кварталната библиотека. Става ми приятно, защото обичам този особен аромат в атмосферата на книжарници и библиотеки, пропит от мириса на мастило подпечатало хиляди страници хартия. Може би усещането за неочаквани истории е това, което прибавя допълнителна подправка във въздуха. За миг си представям, как ще съм вкъши на топло с интересна история в ръце. Ще дочувам как вятърът свири, а когато дъждът набере скорост, капките ще чукат по прозорците и ламарините наоколо и от улука ще се излива вода, наподобяваща водопад. Така замислена и отнесена от вихъра , стигам до библиотеката понамокрена от нетърпеливият дъжд. Влизайки ми става много приятно. Лъхва ме странна топлина, а когато открехвам вратата на голямата зала, забравям всичко, защото ...........виждам Него. Погледите ни се срещнаха и аз неусетно се озовавам до висок, красив мъж с книга в ръка. Имам чувството, че ме гледа изпитателно, но се усмихна . Стои пред мен с цялото си очарование, а аз не мога да откъсна очи. Става почти неловко, но усещам, че срещата е приятна и за него. По някакъв начин се откъсвам от силното магнитното поле. Питам го с поглед за книгата с червени корици в ръцете му, гледайки дългите им пръсти. Той ме поглежда отново. В този момент изпадам в безтегловност. Изведнъж се пренасяме тук. Пием кафе , отначало мълчим и се гледаме. „Казвам се Филип”- леко докосва ръката ми. Усещам топлина, като при прегръдка. „ Аз съм Ана”. В този момент алармата на телефона внезапно прекъсна връзката ми с Филип и се събудих.
От сутринта се чувствам странно . Какъв беше този сън ? През целия ден бях разсеяна. Дъждът ми помогна да си спомня .....!
Ана отново поглежда в желаната посока, той също. Усмихва ѝ се и не откъсва поглед от нея. Ана нетърпеливо шепне на Ева :
- Не мога да повярвам, това е Филип от съня ми ! Сънувах го и сега е пред мен ! Кажи, че не сънувам отново!
– Ти се влюбваш, скъпа ! Разбирам те ! Строен с кестенява коса, дълбоки очи и красива усмивка с трапчинки.
Филип се вглежда в тълпата на улицата. Понеделник , десет часът е и навън е оживено. Бързащи красиви жени и момичета. На стоянката спира такси и от него слиза стройна девойка, облечена в черна спортна рокля, морско синьо яке и черни обувки, преметнала раничка през рамо. Дългата ѝ светлокестенява непокорно чуплива коса е събрана на тила, за да открие нежното лице с малко почти чипо носле. Но, това е момичето от клуба ! Безпомощно проследява с поглед красавицата, която бързо се слива с тълпата и изчезва от погледа му.
След онази вечер дълго време Ана си въобразява, че ще го срещне или засече в клуба. Всяка сутрин се събужда с мисълта „Трябва да го видя или поне да го сънувам! Трябва да намеря книгата от приказната нощ!” .
Когато влиза в библиотеката, всичко ѝ напомня за случката в съня и намира точното място. Спомня си добре червените корици и заглавието „ Завинаги” и бързо открива това, което търси.
През следващите дълги дъждовни дни, Филип „проверява” присъстващите в същия клуб, но момичето не идва. Принуден е за предприеме спешни действия. До преди два дни беше загубил надежда, че ще я срещне. Както обикновено се случва в живота, когато е най-отчаян, случайно я вижда да влиза в спортния комплекс. Поразпитва и разбира за дамския спортен клуб и схемата на тренировките. Всичко трябва да изглежда като случайна среща. Търпението е възнаградено.
Ана и нейната приятелка изгряват на входа на залата смеейки се. Ева вади ключа от колата си и Филип разбира, че ще отпрашат в посока на квартирата. „Е, поне я видя!” Единственият шанс да се запознаят е да ги засече отново в любимия на двамата клуб. Прави план за вечерта.
Те също. Днес в клуба по традиция има жива музика. Ева и Ана обичат такива вечери и с нетърпение се настаняват за приятното изживяване. Вдигайки поглед, Ана случайно вижда кой стои отсреща. Изтръпва, пребледнява и не може да отмести поглед. Филип потъва в прекрасните очи на нежното създание. Ако трябва да опише какво е усещането само с една дума, то тя е „Чудо”. Чувството е неописуемо. Няма никой и нищо наоколо. Сами са, само двамата, някъде.
Нищо не подозиращите музиканти от гостуващата група наблюдават танца на младата влюбена двойка с нескрита смесица от възхита и завист .
Как изглежда срещата на две топли морета от любов ? Помитат сушата помежду си и се сливат в едно!
Огънят в камината поглъща предястието си и вече си поръчва по-солидна порция. Оранжевите отблясъци от последвалата топлина загадъчно огряват пространството наоколо. На полиците се откроява книга с червени корици. На фона на коледната украса Ана сияе от щастие при мисълта за предстоящата сватба. Ева я наблюдава и си мисли : какво точно гласи градската мъдрост – „ За каквото и да ти говорят, със сигурност винаги става въпрос за ..... любов” .
Пролет е. Всяка пролет е различна и неповторима. Ана поглежда навън. Петуниите са разцъфнали и топлят душата на фона на променливото време. Белите брези и липите надничат през прозореца и оформят ежедневието на новото ѝ семейство. Очите ѝ се смеят и нищо не се е променило, освен това, че слънчевото лято предстои.