Мисли за мен

Мисли за мен като за цветна далнина...

Между небето и морето потърси ме.
Очите ми звездици са, от миди семена,
косите – нишките на вятъра безимен

прихванати от птици – реещи се фиби.
А устните ми са една усмихната дъга,
в чието отражение се стрелкат ято риби
и хоризонт затваря на лицето ми кръга.

И робата ми е искрящ авантюрин
с водорасли, с перли, с пяна за украса,
и талисмани имам – белия делфин,
и рапани, и скалите – островна тераса.

А корона ми е слънцето добро –
аз фея съм – отива на косите ми с оттенък син.
Понякога намятам облак-болеро,
напръскано с дъждовни капки фин аквамарин.

Аз цялата съм трепети, съмнения, вълнения,
мога да съм буря, щорм и ураган.
Аз люлея в себе си зората, мъртвите течения,
залеза и лилиите в топлия лиман...
Мисли за мен като за цветна далнина...
Ако поискаш, ще разсея сънищата ти кошмарни,
понеже мога да се свия в точица-жена
и с вълшебство да ти сторя дните сиви лъчезарни...