Наздравица

Бе седнала на масата във края.

Бе пълно вътре с шапки и лица.

Цигареният дим едва извая
ръцете й със форма на цветя.

 

И виното се лееше в стъклата

облизвайки света с красив език.

До него най-релефна бе жената,
а най-изрязан в мене този миг.

 

Очите  и потъваха в кристала
обагрен с цвят на вишна еликсир
и нямам всъщност как да си представя
какво се случва в тайния им мир.

 

Но мога да си нарисувам само
копринен спомен с чаша за обков
как вдигам до изящното и рамо
наздравица със вино. За любов!