В името на любовта

Прегръдка топла в зимен ден,

душа, спасена в твоя плен.
Очи се срещат, блестят искри,
дъх притихнал, сърце гори.

Сенки две вървят в нощта,
Луна самотна за тях изгря.
Звезди се реят, светът пламти,
на кръст пресичат се съдби.

Бели рози без бодли,
усмивка блага лед топи.
Като птици годините летят,
от тъга на радост се менят.

Слънце целува две лица,
вървят в живота ръка за ръка.
Песен се чува с мелодия свята,
китки цъфтят като пролет в сърцата.

В зло и в добро вечно са двама,
души две- в една вече е сляна.
Неразделни са духом, мъж и жена,
живее безкрайно, тя-любовта.