Истинска циганска история

„Махалата е единственото място, където жената бърза да остарее”

Когато живееш в махалата, семейство е нещо повече от майка, татко и деца. То често е майка, татко, няколко деца, свекърва, свекър, девер, етърва, зълва, наврени в малък апартамент …и пълният контрол и власт върху младата булка, която момчето води вкъщи.
Улица „Сокол”, бл.23 – наричаха го боклук блок. На третия етаж, вляво от асансьора /за който никой няма спомени да е работил/, живееше семейство музиканти – бащата посвирваше посредствено по сватби, но истински талант се оказа синът му – беше на 19, а вече имаше свой оркестър и беше един от предпочитаните свирачи по сватби. Това му осигуряваше пари, денонощен купон, връзки и престижна позиция, за да избира.
Видя я на една сватба. Казваше се Пенка и беше на 12 години. Разпита кои са родителите й и още на другия ден прати майка си в къщата им. Като се върна разбра, че бяха християни, но не му пукаше особено, може би, защото той не беше особено стриктен мюсюлманин. По-важното беше, че след само половин година можеше да доведе бялата Пенка в къщата си.
На третия ден от сватбата и двамата бяха толкова уморени от хора, кебапчета, ракия, танци и тъпани. Всичко хубаво беше свършило – голямата червена рокля беше набутана в скрина, а Пенка сложи обичайния дълъг вълнен елек. Не се е чувстваше принцеса, а и никога не беше мечтала да бъде такава. Живееше в новата си къща, с новите хора и се опитваше да сдържа смеха и сълзите си, които напираха винаги, когато не разбираше нещо. Най-вече нощем .. Музикантът й се прибираше в най-тъмните часове и с младежки плам обладаваше още не съвсем събуденото й тяло. Мислеше си, че колкото по-тиха и неподвижна е, толкова по-бързо ще му мине. Не минаваше – нито на него, нито на нея.
Първата физическа рана от последвали много такива, дойде в мразовит и слънчев обед. Свекър й – мъж корав, с пестелив, стържещ говор се прибра и донесе със себе си облак алкохолни пари. Пенка не обърна внимание на сумтенето и трополенето около нея.
- Сипи ми да ям! Гладен съм – просъска свекър й
- Ами аз още не съм готвила, то чакам синът ти да се събуди – безразлично му продума Пенка
Тъмните очи на свекър й изведнъж станаха още по-черни. Цигарата увиснала, от устата му, беше сграбчена от грубите пръсти, другата ръка светкавично се впи в бялата и мека ръка на Пенка, която като змийче се заизвива. Но само след секунда цигарата просъска в плътта й, а от устата на момичето изскочи пронизващ писък.
- Гладен съм. – бавно изрече свекър й.
Едва дишайки, Пенка затътри краката си към малката кухничка и през сълзи започна да счуква яйца и да ги овкусява със собственото си унижение.
Първият шамар от мъжа си изяде още същата вечер – беше ядосала баща му. Не се правело така. Възрастните трябва да се почитат. Тя за коя се мислила.
Години след това Пенка не помнеше всички груби думи, които чу, останаха само десетките белези от загасени в кожата й цигари, грозна резка над лявата вежда и зараснало на криво след счупване кутре. Спомняше си седмиците покой след като на 14 роди първото си момче. Никой не я докосна и в месеца, в който, две години по-късно, роди второто си момче.
Вече на 17 и с две деца, тя усещаше все по-голяма сила в себе си, увереност, че скоро всичко ще свърши, че вече е голяма. Започна повече да говори, опита се даже да спори с мъжа си, за късното му прибиране, за жените, по които ходи. Веднъж каза на свекърва си, че не харесва баницата й. На другия ден се скара на съседката за торбите боклук пред входа им. Смелостта й беше наградена. С най-сериозния бой досега. Толкова безсмислен и засрамващ, че Пенка не поиска да се защити. Нито веднъж не продума и не вдигна ръка срещу свекър си. Стоеше и изкупваше греха на младостта си, оставяйки се да бъде превъзпитана.
Все още изтръпнала от болка, криейки се в банята от децата си, тя усети топлината на кръв между краката си, плочките се завъртяха и светът успокояващо изчезна.
Свести се в болница. Беше получила сериозен вътрешен кръвоизлив, сестрата говореше, че и полиция може да дойде, защото са подали сигнал. Почти не разбра брътвежите й. Отдавна никой не й беше говорил на български. След малко чу позната реч – мъжът й идва, разпитва нещо. Не може да го погледне, а той, седнал леглото й, говори, говори, говори и плаче и се моли нещо и по челото я гали …
- Изгубих те, като умряла беше … Клетва давам, Пенке, мъжка дума. Ти само си ела вкъщи, още едно бебе ще си направим. Ако този път е момиче – обещавам никой няма да те удари. Никога повече. Ти само едно момиче ни роди …
Дъщеря й се роди година по-късно. Вече не искаше бебета, ама за това същество копнееше повече от всичко. То не беше дете, беше съществуването й. Всяка вечер по време на бременността, кънтяха думите му в главата й „Клетва давам. Ти само едно момиче ни роди …”.
И ето че вече повече от 15 години живее нов живот. Свекър й остаря и омекна, мъжът й почти не й посягаше, ама и почти не се прибираше, даже син ще жени скоро ... Снахата една такава хубавка, бяла булка. И за новото семейство ще се намери място на улица „Сокол”, бл.23, мислеше си Пенка.
- Ще я възпитаме, сине, тя само да дойде вкъщи .. и тя ще се научи – мълвеше през усмивка свекърва Пенка