Сън

Сънувах днес, а вчера беше,
когато любех с много страст
и нямах време, не се спеше,
изгарях аз в трепета тогаз.
Нощта сега е толкоз тиха,
звездите спускат сякаш люлка
Щурците нейде засвириха
копнежна песен със цигулка.
Напомнят ми така горещо
за миналите мои дни,
за сънища и още нещо,
а по лицето - стичат се сълзи.
Смъртта на прага вече чука,
изтръгвайки от мене вик.
Сън ли? Любовта пак е тука,
сграбчила сърце ми в този миг.

С трепет нежен продължава,
а погледът е влюбен пак -
душата още се отдава
на ласки от зори до мрак…