Без сбогом

Търся те в тъмната гора,

лутам се, тичам след теб.

Вглеждам се във всяка сълза,

намирам се във всеки празен ред.

В съня, всяка нощ опасна,

в теб излъгана сама се губя,

в нашата приказка прекрасна,

и моля се да не се събудя.

Ала идва сутринта отново,

със слънцето си мразовито

и с всеки лъч наказание сурово,

нанася върху моето сърце разбито.

Скрих се аз в пукнатината,

с която ти ме завинаги беляза.

Тая се плахо в празнината

от крилата, които ти завинаги отряза.

Седя на пейката и чакам

да дойдеш ти при мен.

Защо не искам да забравям

с теб прекаран всеки ден?!

Не, не искай от моята душа

от пепелта, която ти така и не загаси,

като птица Феникс да се възродя

и два пъти тя от твоят огън да изгори.

Липсваш ми ти, смисъл мой, ужасно!

И бие в клетка разрушено бясно

сърцето, което не иска да забрави

това, което ти в миналото изостави.