РА/ЗПНАТА ЛЮБОВ

Те, всички жени, що обичах, 

мълнии бяха без гръм.
Със светкавици се накичих.
А любовта ми бе трън.

Само мене удари гърмът,
когато дъжд заваля.
И отекна в гърдите срамът,
че пак любов пропилях.

Тъй, безлюбовен, с трънен венец,
скитам и днес замечтан.
Вечно е любовта Младенец,
на страстен Кръст прикован…