За колибритата и цъфтежа

Колибри в полет 

твоята душа.
Не чувствам тази тръпка
бързолета.
Доскоснеш ли ме с нея,
ще цъфтя,
но слънцето ще ме прокълне...
Вето.
Забрана за копнеж,
за светлина,
за музика
и ласкава усмивка.
Събирам счупена на дребно
тишина.
Не, няма да те моля.
Горделивка.
Последните ми думи
са коне,
обяздени от вятъра нахалост.
Препуснало към залеза
сърце,
очаква удара последен.
Глътка жалост
да поделим...
Със гняв ме целуни
и устните ми сухи
разцъфтяват.
Колибри плахо
в шепите ми спи.
Ударена от гръм любов
изтлява.