ОБИЧ ЗА ВИНАГИ

Любов ли си? Ела при мене,
Не бързай ти да отлетиш.
Навярно казваш си, че имаш време,
преди да остареем и да изгориш.

Преди да си далече ти от мене,
преди да можеш да се отречеш.
От всичко що до тук било е бреме,
да легнеш тихичко и да умреш.

Ела до мен и до звездите,
и нежни аз слова да ти редя.
За спомените празнични и дните,
в които бяхме, но не можах да наследя.

Аз самият съм поет,
не знам защо роден съм под звездите.
Да правя хората щастливи съм зает,
да им показвам щастието и мечтите.

Да плача с тях и да се смея,
понякога и с дни да премълчавам.
От Бога надарен съм да умея,
да съм щастлив и да се отличавам.

Дали сме ние стен като вълните,
посреща ни брега и ни разделя.
А другото, за него ти не питай,
съдбата носи своята повеля.

Дали животът ни ще се повтори,
Отново пак така не повтори и
И пак за другото не ще говоря
Навярно стига ми че теб те има.


Дали въобще ще стигнем ний далече?
Да бъдем други късно ли е вече?
И в нас повярвай има още нещо скрито,
за нищо повече не питай.

А този бряг - убежище последно,
за чувствата ни във очите скрити,
ще ни посрещне пак съдбата ни със тебе.
Ще тръгнем някъде. Недей ме пита...