Цената на любовта

Като шепот на арфа разплакана тайните плачат

по тъмният ръб на забравен акорд от щурец.
Спомени в мрака от страх на несбъднатост влачат
рани превърнали болката в жертвен невинен агнец...

Тъй че навярно на кръста ще бъде разпънат
всеки ударен погрешно от мисъл клавиш.
Пианото счупено в горестен тон ще препъне
танцът на съвест (самотен сред чувства дервиш)...

Мелодия плавно създава плача на дете несънуван,
скръбно белязала пътят изгубен в яда на страстта.
Дългият час на разпятие беше от ангел милуван
в опит да спре след поредните стигми кръвта...

Но кръста срути се... Прозвънна над цвете камбана.
Благо погали молитвата песенно грешката в мен.
Бавно под пръстите арфа въздъхна след песен желана –
нежна смиреност поспряла пред избор сломен.

Чезнат обидите. Пият ги медени тре́ли на вятър,
нежно погалил духът ми поква́рен от хорската злост.
Бавно си тръгна гневът незаслужен със полъх на лято,
превърнал забравата в светъл към бъдеще мост...

Малко остава дълбоката бездна със мир да прекрача.
Смело пристъпвам към чакащ ме в здрач Благослов.
След сблъсък жесток на света ми немирен с палача
откупих доброто със вяра и станах отново Любов...