Поругана добродетел

Сто демона счупиха топлата зима на късове.

Сто хали трошаха висулките с утринен плам.
Сто пламъка пареха тялото. Огънят вкуси го
бедният грешник запалил свещта не във храм...

Сто дявола душеха въздуха злобно и кръвнишки.
Сто попа кадѝха с тамяна леглото безспир.
Сто цвята открадна от нея Рогатия стръвнишки
с кръв да започне блажен сатанинският пир...

Сто демона дадоха в жертва на Рая сърцата си.
Сто ангела шиха с перата си бели орлови крила.
Сто мисли набожни посяха във нея зрънцата си
(у̀гар се случи първичният грях на плътта)

Сто свещи запали девойката с крехката обич.
Сто бели воала разстели над нея спокойната нощ.
Сто бога духа ѝ към прошката тихо насочиха
и се въздигна доброто над споменът лош...