НА КОЛЕНЕ

Пристъпвах бавно върху пясъка студен

и гледах танца на вълните...

Внезапно развилнелият се ураган,

опитваше като върба да ме прекърши.

Със сетни сили стигнах до целта...

Вълните се разбиваха в скалите...

Скрих се в нещо като пещера,

зачаках бурята да стихне.

— Здравейте - чух във мрака мъжки глас...

- И вие ли от бурята се криете?

Не се плашете, няма да ви нараня!

Аз чакам само бурята да стихне.

Гласът ми беше толкова познат...

Внушаваш си, не е възможно...

След толкова години...тук, сега

на него да попаднеш точно!

— Приятно ми е, аз съм Радослав!

Сърцето лудо запрепуска...

— Познаваме се! - казах аз.

— Йоана? Никога не бих допуснал!

— Кой вятър те довя насам?

Не съм те виждала с години...

— Когато те загубих в онзи ден,

далеч заминах, при роднини.

— Ожени ли се? Имаш ли деца?

 - попитах някак си формално.

— Не съм намерил точната жена,

а за деца все още ми е рано.

Ти как си? Владо как е?

— Разведени сме от година.

— Съжалявам! - каза Радослав.

— Не съжалявай! Имах си причина!

— Какво се случи? Хайде разкажи ми!

— Наистина ли те интересува?

Ще ти кажа - не можа

да спре от теб да ме ревнува!

Не съм била забравила те още...

Сравнявала била съм го със теб...

— А ти направи ли го, Ани?

— Не те разбрах?

— Забрави ли за мен?

— Дори не помня как изглеждаш...

„Повярва ли на таз лъжа?”

— Лъжеш! Погледни ме в очите

и повтори ми пак това!

Впи устни в моите и попита:

— А тях забрави ли ги, както мен?

Отдръпнах се и гневно го запитах:

— Кой беше ти, че искаш обяснение от мен?

— Аз ли кой съм? - гневно ме попита.

 - Аз съм Владислав Петров!

Онзи, на когото се отдаде

с много страст и толкова любов!

Уплаших се, че те обичам...

Платих прескъпо за това...

В деня, във който се омъжи,

нещичко във мен умря!

Опитах да се задомя - не се получи!

Излизах с няколко жени...

Пробвах се да ги обикна,

но никоя не ме плени!

Обичах те и още те обичам...

Днес срещна ни съдбата с теб.

На колене ти падам и те питам:

— Любов, ще се омъжиш ли за мен?