ДОКАТО

Докато се оглеждаш за любов,

ще дойде есента. И неусетно

ще пожълтеят листите на старото дърво,

ятата ще отлитнат за последно…

 

Ще търсиш на съня невидимата нишка,

но все ще ти убягва. А следата

от стъпките ми снежната вихрушка

ще заличи. И само вятърът

 

ще тропа по прозореца ти с ледени

премръзнали ръце и ще разпръсква

и топлината, и уюта. И приведен

над листите, ще молиш да се върна…

 

А аз ще се присмивам на съдбата

и ще летя след птиците с крилете,

от раменете ми пораснали. Докато

повикат ме далече ветровете…

 

На вятъра съм вечна годеница.

Насън летя, наяве пиша стихове.

Във следващия си живот ще стана птица

от тези, дето най-високо се издигат…