ПРИКАЗКА

За кой ли път

ти пращам обичта си

по крилете

на вятърните мелници…

И за пореден път

преглъщам

горчилката на чувствата,

които са обречени на делници…

А колко пъти исках

аз да съм принцесата

във приказката

за Белинда

или за Снежанка…

Но случваше се все

да получавам ролята

на мащехата

или пък на Баба Яга…

 

И ето - днес ръцете си протягам –

мойте вятърни криле –

да завъртя без външна сила –

само с обичта,

която от сърцето се излива.

И приказката става по-красива!

 

О, Принце,

белият ти кон е още във гаража…