БОГАТСТВО

Бездомни, 

кръстосвахме среднощните тротоари
и Луната ни следваше
с нямо учудване,
и под нашите стъпки звънеше асфалтът,
а целувките никой не виждаше…

Безпарични,
във парка се криехме,
в тъмния ъгъл,
вплели тяло във тяло
сред дървета поломени,
и ни срещаха сенки,
а ние се връщахме
там, където ни водеха
детските спомени.

Но все пак двамата бяхме богати
с най-голямото щастие –
обичта споделена,
и измерена не със златни карати,
а със сливане на душите ни
през безпощадното време…