Есенна рапсодия

Отмина като вихър пролетта

и младостта обрулена отнесе.

Залутани да търсим любовта,

превръщахме живота си уж в песен.

Така от кръстопът на кръстопът

и лятото през пръсти се изниза-

нарамили мечтите си на гръб,

надмогвахме житейските капризи.

На прага сме сега на есента,

от грешки и от опит натежала.

Отново ни събуди любовта-

покорна, търпелива...някак зряла.

Сърцата ни са в приказен сюжет-

завихрят смело възкресени страсти.

Часовникът тиктака на без пет

и обещава късно , но заветно щастие.

И вплели сме един във друг души-

една красива есенна рапсодия

дълбоко в нас напиращо звучи

и пише цялата житейска философия.