ТРОХА ЛЮБОВ

“Не ме наказвай ,Господи , с любов !”-

аз вечер ей така се молех.
Животът на жените е суров ,
изпълнен с водовърти и неволия .


И с пример бях...Най-милата мома –
с лицето на светица ,бе Мария .
Но с циганин избяга .Онемя
кварталът ...После вдигна олелия .


Във църква с пръстен му се врече тя ,
то на сърцето как се заповяда .
Като авлига лятна полетя
с криле ,опърлени в сънчева клада .

И виждахме я често ,тъй на път ,
във циганската пееща каруца .
Сподирила гласа на свойта плът ,
не бе Мария вече , а Маруца.

Той – циганинът , от инфаркт умря .
Маруца цвилеше като кобила ,
изгубила стопанина си млад ,
останала без сълзи и без сила .

В квартала върна се ,но се пропи ,
навдигайки пияната бутилка
целува мъртви устни - може би,
на битието в странната мътилка.

А Господ гледа я от своя трон
и често кротка прошка й изпраща...
Жената грабва си троха любов ,
а после цял живот за нея плаща.