ЖЕНЕН МЪЖ

(Преразказана история)


Усмивката ми като цвят нетраен
на мак орони се . Захлипа дъжд
за мене и болнавата ми тайна ,
защото влюбих се във женен мъж.

Забравила железните табута ,
обсебена единствено от теб ,
душата ми заскача необута
на облак като мътичко дете .

Докоснахме се ...Мислех -гръм ще падне,
ще ни убие ,ще ни покоси ...
Но нищо не се случи .С пръсти хладни
аз дорисувах твоите коси .

А ти с горещи устни изчегърта
хилядата години самота .
Удавихме се в слънчевите бързеи
на полудяла пролетна вода.

Онези нощи викат с незабрава -
като ранен делфин сред тях кървя ,
но всеки миг със тебе благославям
на спомена щом тръгна по ръба.

Забраните човешка са уловка ,
не божия , разбрах го изведнъж .
Сърцето ти бе без татуировка -
не пишеше на него “Женен мъж ” !