Натюрморт

Често сънувам един и същи сън,
двамата сме, в една есенна, топла градина,
пред нашата къща.
Виждам червените листа на дърветата,
на масата има ябълки.
Като натюрморт от начинаещ художник.
А ти дори не обичаш ябълки.
Седиш в градината,
загледан напред,
а всъщност гледаш назад, към миналото.
Не е тревожно.
Чувствам се цяла, завършена.
Завивам раменете ти с одеяло
и леко се сгушвам до теб
колкото да усетя аромата ти,
да те вдъхвам бавно
като натежала есен.
Не зная къде е тази градина,
не познавам и къщата,
но във вечерите,
в които от липсата ти,
тишината боли,
когато дори поезията не ме спасява,
това е моето, нашето място.
Сънят за годините,
в които ще завивам раменете ти,
в една есенно топла градина,
като натюрморт от начинаещ художник.