ПО МРЪКНАЛО ЕЛА

По мръкнало, когато навън е тишина

и съседката вече прибрала е прането,
а клюките – залостени са с входната врата
и отпътувал е денят в небитието…
По мръкнало, когато любят се делфините
с чувства страстни и нежни – като хората,
когато оживяват дори и витрините,
а в стаята ми настанява се – умората…
По мръкнало. С тихи стъпки при мен ела.
На сърцето ми, вратата е отключена.
Да пием любов! И с всичките си сетива,
приказно в мига да се случваме…

По мръкнало! По мръкнало тихичко ела!
До съмнало!... Крадец изкусен на любовта!