***

Трудно се пише накрая,
когато искаш да направиш последната крачка.
И почти ти се привижда рая,
сякаш си поредната врачка.
Усещаш студенината и напират сълзите,
за последният разговор дърпаш юздите.
А думите заседнали в гърлото -
„обичам те“, струват ти се най-трудното.
Последното сбогом е сякаш невъзможно,
сега когато сърцето удря за последно.
А вчера да ѝ викаш хич не беше сложно,
самосъжалява се съзнанието бедно.
И идва време за последната целувка,
ще ми се в ръцете ти да е вечна моята нощувка.
Затварям очи, виждам те още,
завинаги заедно ще сме щом е нощем.