***

Понякога се сещам вечер
за най-красивите очи.
Понякога в съня си търся
твоите копринени коси.
Спъвам се в извивките ти нежни,
катеря се, за да стигна до върха.
Аха да се докосна до устните ти меки,
но застига ме от сълзите ти дъжда.
Греба със шепи, опитвам се да изплувам от калта.
Стигам до нозете и пак поемам към върха.
Не се отказвам – ще те имам аз.
Дори да си умра у таз пустиня, застигнат от праха.