Жива любов

Някъде във времето загубих

пламъка в очите си щастлив

и живота си бавно погубих,

но спомена запазих жив.

 

И помни моето сърце до днес

всяка усмивка, целувка, сълза,

мигове с тебе и мигове без,

всяка истина, всяка лъжа.

 

Отдавна трябваше да се откажа,

но любовта превърна се във стих,

за нея искам всичко да разкажа,

защо ли някога не я убих?

 

Но жива е във мене още,

не се убива лесно любовта,

във най-самотните ми нощи

възкръсва винаги от пепелта!