ЗА СВОБОДАТА, ЛЮБОВТА И ИСТИНАТА

„Свободата е пространство, в което любовта може да бъде осъществена.” –
Анатолий Некрасов
„Всяка истина е полуистина.” – Хермес Трисмегист
Преди време, в един труден за мен момент, някой почука на вратата на моя дом. След утвърдителния ми отговор „да”, вратата се отвори и на прага застана сияеща Свободата. Погледна ме в очите и отривисто каза:
- Върви!
Като веща познайница тя се бе досетила за отдавнашното ми желание да се докосна до тайнството на едно място. Отговорих ѝ, че не мога, защото имам задължения: трябва да се грижа за птиците на двора:
- Остави ги! – нареди ми Свободата.
- Как ще ги оставя, та аз ги обичам?!
- А знаеш ли ти какво е любов? – контрира ме с този провокационен, предизвикателен въпрос тя.
Заразсъждавах:
- Любов значи пълна отдаденост, себеотрицание, жертвоготовност...
- Стига! Любов значи пълна Свобода! – прекъсна умуванията ми Свободата.
- Но..., за кого – за мен или за птиците?! – недоумявах.
Отговори ми с една дума:
- Помисли! – след което безшумно излезе, а аз останах да си блъскам главата и да търся отговора между тези две истини.
А къде е тук абсолютната истина?
От тогава започнах да сънувам Свободата като завързана гладна птица, която чака от мен да я нахраня. Аз протягам към нея пълните си шепи със зърно, но все не успявам да я достигна.
Една нощ с неимоверни усилия я доближих и ѝ поднесох храната. Тя ме погледна с благодарност и обич, и започна стръвно да кълве. След като се нахрани, размаха доволно криле. После ги заразмахва все по-бързо и по-бързо, докато накрая се откъсна от връзката и отлетя.
Събудих се цялата плувнала в пот. Отговорът отведнъж дойде – аз престанах да отглеждам птици и те престанаха да смущават съня ми.
С любовта ние взаимно се бяхме освободили.