* * *

Черупка мидена на пясъка
ме боцна по ходилото – живот
и чайка, отрезвена с крясъка,
политна напосоки в небосвод.

Стопената до грам илюзия
закуца някъде към пристана,
мечтата ми от сън разбудена
кърви от болката връхлитана.

А гларусът със същност вятърна
кръжи безгрижно в нови небеса,
с еднопосочен полет чартърен,
забравил чайката и любовта.