ОСТАНИ

Няма изход за края .

Събличаш душата ми.
Някъде се разлива Бетовен.
Чашите недопити
ни чакат на масата.
Още влажен,
на лавандула ухаещ
бавно пристягаш дъха ми с ръцете си.
Океани в очите ми си преплувал
„ Остани!” да го чуеш.

Нямат свян , нито плът
връхлетелите ни желания.
Ти ме обличаш отвътре във бяло.
Пеньоара ми си изхвърлил.
В силуета на грях
онемявам в очите ти.
Още колко ...не знаем.
Но е трудно сега да си тръгнем.
Пред олтара на времето
си разменяме клетви .

С влажни длани
разнищил си тишината ми.
Превръщаш плътта ми в обител
и ме виждаш през нея прозрачна.
Следи в душата ми
да те откривам си оставил
и не е часът за равносметка.
Точно днес да си тръгнем е трудно.
Някъде се разлива Бетовен.
Няма изход за края.