Признание

Това което отричам през декември, е

че обичам ябълките и канелата,
камината и мекото одеяло,
червената ти рокля за специални поводи,
непознатите кътчетата на тялото ти,
че само ти ме стопляш когато съм настинал.

Това което отричам през декември, е
че живота трябва да е бъркотия,
да си признаем, че се намерихме и не е нужно
да търсим други по-добри ,
че в неделя искам да се излежаваме в безвремие,
да не превъртаме стрелките,
за да бъдем по тъмно и по светло заедно,
да си направим снежен човек
с малкото навял сняг,
да се спасим от падане поотделно
а заедно,
да си направим кафе с нашия аромат,
да си измислим десерт,
с това, което е останало в хладилника и шкафа.

Това, което отричам през декември, е
че когато си говорим на терасата
и се опитваш да спреш цигарите,
сякаш сме създали друга вселена за телата си
и ме учиш на себе си,
на всички музеи и градове, които си посетила.

Това което не отричам през декември, е
че жена, която е изкуство
е невъзможно притежание –

ако я докосваш нежно,
ще разбере от какво ще загине.