МИЛИОНИ ГОДИНИ

Как малко му трябва на човек

да сгрее лицето в усмивка.
Очи две огледани във теб -
и мигом красотата бликва.

Как малко му трябва на човек,
ръка една щом той копнее,
измръзнала, готова с „Привет“,
където самотата тлее.

И тъмничко да бъде навън,
луна на сърцето му стига,
притичва отнякъде си звън,
и в миг запява чучулига…

Било е и ще бъде така
в безброй милиони години.
Но знай, крада си аз светлина
от тебе, моля те, прости ми!