ДУМИ

Нощта струи на глътки,

а аз бавно ги поемам -
някъде проправя път ли
и чертае новата вселена.

Проектира вяра прежна,
че утрото ще е красиво,
от Морфей измолва нежно
сънят с мечта да слива.

В мелодия така позната
повтаря се рефрен игриво -
„Не искам нищо във отплата“,
това прошепва мило.

И после в сянка нощна,
в рамка от сърп на луната,
разбулва думите мощно
с истината в тях посята.

Истината, че си и нощта ми,
в пиянството от мене пила.
Истината, че си и денят ми -
за други думи нямам сила…