ДУМИ
Нощта струи на глътки,
а аз бавно ги поемам -
някъде проправя път ли
и чертае новата вселена.
Проектира вяра прежна,
че утрото ще е красиво,
от Морфей измолва нежно
сънят с мечта да слива.
В мелодия така позната
повтаря се рефрен игриво -
„Не искам нищо във отплата“,
това прошепва мило.
И после в сянка нощна,
в рамка от сърп на луната,
разбулва думите мощно
с истината в тях посята.
Истината, че си и нощта ми,
в пиянството от мене пила.
Истината, че си и денят ми -
за други думи нямам сила…