НЕИЗМЕННО

И дните се гушват свенливо

във скута на времето бавно.
Простират косите игриво
и казват „обичам те“ явно.

И танцът така продължава
със нови безброй силуети.
И Венера пак ги дарява -
още малко иска да свети.

Те, дните, всички са невести -
на времето тихо се вричат,
оброците тайни пренесли,
със нощния плащ се обличат.

И музика още ще молят…
глас нежен Орфей да разлива…
подвластни на тайната воля
през нотите бавно се сливат.

Но всичко дали ще ми трябва -
и време, и дни като в Рая?
Въпросът смутено приляга,
ако теб те нямаше в края…