КЪМ СЛЪНЦЕТО

И коня, и седлото са ненужни.

Оставих ги и тръгнах из калта.
Защото трябва да си струва,
тук всяка мъничка сълза.

И брод потърсих сред дъжда,
през който да премина,
към слънцето протегнала ръка,
след високосна зима.

И лятото, с коси от пламък,
да светне във очите,
далеч, в рисувания замък,
изваян от мечтите.

А в скромния олтар, отново
ще моля да те има,
до оня миг, до който
сърцето ми ще бие.