БЯЛО ОЧАКВАНЕ

*

В път лъкатушен,
сипнал се тихо снегът.
Тебе очаквах!

*
Под снегопада,
къде преспите газиш?!
Тъжен е мракът.

*
Кубчета ледни –
очите ми, сините –
гледат студено.

*
Тук, до камината,
сълзите разтопявам –
няма надежда.

*
Как ли, се питам,
ще се събуди сега
утрото бяло.

*
Тебе те няма.
В преспите ли остана?
Кой да ми каже!

*
И от очите,
сини бисери падат.
Още те чакам.