***

Ти ли беше , любов?
Вратата проскръца
и някой се вмъкна безшумно.
Стана топло наоколо.
Зимите само красиви картини.
Страните ми пламнаха.
Просветна от лунен отблясък.
Въздухът натежа.
Излишните думи
останаха в гърлото.

Ти ли беше, любов?
Нереално светът се оттегли.
Пердето придърпа ветрецът.
аз и той съществувахме само.
Вдигнахме тоста за теб
във внезапно изплувала мисъл.
Стана топло наоколо.
С глезени се докосвахме.
Излишните думи
останаха в гърлото.

Ако някой ден се събудя
и снегът е затрупал следите му,
прагът ми стане ли пуст
и сълзите напират в очите
даже с горчивия ти привкус
ще те търся навсякъде
Няма да питам:
"Ти ли беше , любов?"
Любовта или присяда в сърцето ни
или чужда му , си отива.