Обичам те

Обичам те! Прости, задето

обзема ме тревога сляпа.
И трови ми сега сърцето
с болка нова, непозната.

Ту лека като птица бързокрила,
ту тежка като майчиния вопъл
със свойта сила ме е упоила,
обгръща ме с дъха си топъл.

Облича ме във черна дреха
и мислите ми стават черни.
Като яребици те отнеха
мислите предишни, благоверни.

Заключена сред тях ще плача,
додето със сълзите ги измия.
Уморена ще дочакам здрача,
за да мога пак да те окрия.

Към тебе пак ще се завърна,
макар на болката да се обричам.
Прости ми! Нека те прегърна!
Да знаеш колко много те обичам!