Раздяла

Тръгнеш ли, вратата остави

отворена да зее.
Сърцето нека да кърви,
додето болката изтлее.

Черни облаци като катран
злорадо ще се смеят.
Щом се извалят, аз знам,
слънце ще изгрее.

След туй вратата ще заключа,
за да ни разделя.
Но ще положа ключа
на още топлата постеля.

Него в нощите безкрайни
ще притискам до гръдта си,
додето шепна плахо: „Дай ми
отново любовта си!“