КАТО СКАЛА

На стръмен връх

скала чело опряла
в небето е –
скала със твойто тяло.
Изваяно от бурите момиче –
на тебе удивително прилича.
Че както е скалата непристъпна,
така и ти.
От колко време тръпна
да те достигна...
Губя сила,
но в облаци снагата скрила,
мълчиш,
недружелюбна и студена.
Съдба такава явно ти е отредена:
непокорена,
все да те копнея...
И права според мене е съдбата.
Една скала
като преодолея,
след нея друга ще ми е в главата.