САМОТЕН ЧОВЕК

Самотен човек видях му очите.

В тях имаше от огън следи.
Сега мъждукат в пепелта му
от пожари малки искри.

Самотен човек - докоснах ръцете.
Бяха сковани - мисля от студ.
Следи от топлина личаха,
би го разбрал даже и луд.

Самотен човек - поглед в краката.
Треперещи повалят го в снега.
Не мръдна той - остана там.
Измръзна цялата душа.

Самотен човек гледам пред мен.
Не носи нищо освен леден мраз.
И всичко ми е някакси познато.
В огледалото бях аз.